Образованието няма единствена заинтересована страна. Училище, институция или образователна организация има работа с управителен орган, съвет за съуправление, родители, ученици или студенти, преподаватели, инспекцията и понякога община или министерство на заден план. Никоя от тези страни не разполага сама с властта, а въпреки това всяка от тях има памет, която е по-дълга от средния мандат на управлението. Родител, който преди пет години не се е почувствал чут, все още помни това, когато училището обяви нещо ново. Преподавател, който е видял как решение на съвета за съуправление се проваля, следващия път разчита, че пак ще стане така.
Именно това съотношение между формална власт и фактическа памет отличава този сектор от пазар, в който клиентът просто си тръгва. В образованието никой не си тръгва. Родителите остават, преподавателите остават, общността остава. Това, което се натрупва, не е загуба на оборот, а натрупване на спомени за онова, което е било казано и не е било направено.
Хората, работещи в училищен управителен орган или образователна организация, често имат установена представа къде се крие напрежението: прекалено много регулаторен натиск, прекалено малко средства, трудна връзка с инспекцията. Тази представа не е невярна, но не е и пълна. Тя показва какво изпитва управлението, но не показва какво изпитва родител, преподавател или ученик, когато същият този регулаторен натиск се превърне в решение, което ги засяга.
Trust Baseline поставя тези два образа един до друг: вътрешно проучване сред управлението и външно проучване сред страните, които то засяга. Не за да се установи кой е прав, а за да се направи разликата видима. Тази разлика е първият резултат, не преценка за кой функционира по-добре.
Тази страница описва с кого се провежда разговор, не какво тези страни ще мислят за него. Ние измерваме разликата между това, което управлението смята, и това, което действително се казва. Не знаем какво мисли родител, преподавател или ученик, докато той самият не го каже. Всяко предположение по този въпрос, колкото и добре обосновано да е, си остава предположение, а не измерване.
В образованието рядко се оплакват от голяма инвестиция, която не е направена. Помни се, че директор е обещал да се върне с отговор на въпрос от съвета за съуправление и никога не го е направил. Помни се, че на преподавател е било обещано, че пилотен проект ще бъде оценен, а тази оценка тихомълком е изчезнала. Това не са големи събития. Това са малки обещания, които не са изпълнени, и те струват повече доверие от амбициозен план, който никога не е бил осъществен.
Затова следене на ангажименти (commitment-tracker) е част от този инструмент. Не за да се измислят нови обещания, а за да се следи какви ангажименти вече съществуват, към кого, и дали са изпълнени. Организация, която няма такъв преглед, обикновено вече не помни точно какво е било казано и на кого.
Отношението между управлението и общността в образованието се променя бавно, но се променя. Училище, което измерва само веднъж и спира дотук, вижда снимка на един момент, не посоката, в която се движи. Ритъм от сигнали фиксира в кой момент отново се пита какво се случва, така че разликата между вътрешния и външния образ да не стане видима едва когато вече се е превърнала в конфликт в съвета за съуправление или писмо от загрижени родители.
Това е описание на инструмент, който се изгражда. Няма консултант, който да дойде, няма доклад с оценка, няма твърдение какво трябва да прави конкретно вашата организация. Който иска да работи с това, може да се запише в списъка на чакащите. Не се предлага нещо, което вече е готово за използване, и това не се представя тук по друг начин, отколкото е.
Отношението между власт и памет изглежда различно във всеки сектор. Който иска да разбере как работи това отношение в организация с много контакт с клиенти в търговската зала, може да прочете с кого трябва да разговарят в търговията на дребно. Който има работа с разрешителни, вериги и доставчици наред с гостите, ще намери насоки в с кого трябва да разговарят в ресторантьорския бранш. А който работи в сектор, в който технически системи и човешки очаквания се срещат, може да продължи с с кого трябва да разговарят в ИТ сектора.
Който има ясна представа с кого трябва да разговаря, често се сблъсква със следващ въпрос: колко всъщност остава време, за да се проведат тези разговори добре. В образованието голяма част от капацитета отива в отчети, обосновки и администрация около същите тези заинтересовани страни: инспекцията, общността, управлението. Работният анализ (werkscan) на FTE TO AI изчислява за всяка задача каква част от тази работа може да бъде поета от изкуствен интелект — не като замяна на самия разговор, а като начин да се види къде се освобождава време за разговора, който наистина трябва да остане личен.
Vraag maar. Het interessantste antwoord komt meestal van wie u nog niet heeft gesproken.
Answers come from this site’s knowledge base. Not tailored advice, and not a scan of your company.